Професионално наставничество: В помощ на бъдещите работни кадри

Разкажете ни повече за себе си и за ролята си на наставник.

През 1983 г. завърших университета в Нотингам. Въпреки, че имах влечение към педагогическата психология, реших да навляза в света на бизнеса, като нямах почти никаква представа как да успея. Смених различни позиции, постепенно специализирах в бизнес развитието, по-конкретно в разработването на стратегии за партньорство. Сега имам собствен бизнес, който помага на малките предприятия да се развиват.

Преди малко повече от три години университетът се обърна към бивши студенти в опит да подобри системата за съдействие на студентите и наскоро завършилите университет лица. В качеството си на наставник за професионално развитие се ангажирам да помагам на младите хора в началото на кариерата им, като в същото време правя усилия самият аз да продължа да се развивам.

Как помагате на студентите?

Предлагам им идеи за това как да подходят и да се подготвят за света на бизнеса, независимо дали става дума за стажове, намиране на позиции или работа. Студентите избират своя наставник въз основа на неговия професионален път, опит и набор от умения, така че самият студент да вижда тясна връзка помежду им.

Подкрепата обхваща структурата на събеседванията, техниките за интервюиране, какво търсят работодателите, съставяне на автобиография и мотивационно писмо, езикът, който се използва в бизнес средите, и темпото на самите събеседвания. Понякога в процеса на обсъждане студентите откриват своите силни и слаби страни и това им помага да разберат какви позиции биха били подходящи за тях.

Освен че им помагате с практическите елементи като автобиография и подготовка за събеседването, Вие също така предоставяте емоционална подкрепа на студентите. Разкажете ни повече.

Това е крайъгълният камък, или успяваме или се проваляме на този етап. Запознанството се задълбочава. Имате една цел: да подготвите студента за трудов живот. Необходим е ангажимент и от двете страни. Подобно на всички отношения, важно е да се разбере рамката на отношенията и да се определят някои правила и граници.

Студентите са доста несигурни, но са способни да поемат премерен риск и имат смелост. Повечето от тях са се научили да сравняват своите резултати с тези на колегите, вместо със своите собствени вътрешни стандарти. Най-важното е да им се помогне да се откъснат от очакванията на другите и да си поставят реалистични цели.

Според мен това е начинът да се изгради доверие. Когато сами вземате решения за бъдещето си, вместо да се опитвате да отговаряте на очакванията на другите, влагате повече смисъл в амбициите си. Най-важни сте самите ВИЕ. Можете също така да потърсите отговорите в самите себе си, а когато това стане, ще намерите и увереност в способността си да изградите собственото си бъдеще.

Студентите са напълно способни и успяват да преминат по този път самостоятелно, наставникът само показва посоката. За мен това е част от процеса на израстване.

От другата страна в света на бизнеса стоят самите работодатели. Според вас как предприятията могат са станат по-привлекателни за младите хора?

Могат да засилят ангажимента си по отношение на многообразието и приобщаването, корпоративната отговорност, околната среда и психичното здраве на своите служители. Бих препоръчал да направят видеоклипове с истински случаи на дипломирани висшисти, които са ценени като служители и споделят как преодоляват предизвикателствата и как процъфтяват в дружеството.

Светът на труда се променя бързо. Как се отразява това на студентите, на тяхната способност да намират работа и способността им да се адаптират към нови работни условия?

Трудно е, когато човек няма никакъв опит в работна среда. Добрата новина обаче е, че работодателите започват да признават, че наемането на работа само въз основа на опита не е достатъчно, тъй като навлизаме в четвъртата индустриална епоха.

Машинното самообучение, изкуственият интелект и автоматизацията бързо променят критериите, които работодателите използват за намиране на квалифицирани кадри. Уменията за решаване на проблеми, устойчивостта и творчеството се ценят все повече на работното място, а също така и социалните умения. В повечето случаи ще се работи в малки екипи, целящи ползването на технологиите за постигане на оптимални резултати. Непокритите от машини умения ще се превърнат в категория, която работодателите ще започнат да измерват.

Необходимо е да останем гъвкави и готови да се обучаваме. Тук студентите имат предимство, тъй като те притежават способността да се учат и развиват. Ще се наложи да развият страст и ангажимент към ученето през целия живот, както и да прилагат нови форми на учене на работното място, за да направят своите предприятия възможно най-гъвкави.

И накрая, какво цените най-много в работата като наставник за професионално развитие?

Да дадеш крила на другите. За мен е голямо удовлетворение да видя как другите израстват. Можеш да повлияеш значително върху тяхната самоувереност, начин на мислене, граници, независимо мислене и изобретателност. Можете да допринесете за истинска промяна, а в крайна сметка процесът е взаимен. Самият аз се запознах с нови стилове на работа и също така осъзнах на по-дълбоко ниво предизвикателствата пред младите специалисти.

 

Връзки по темата:

Нотингамски университет

Нотингамски университет – наставничество за кариерно развитие

 

Допълнителна информация:

Европейски дни на труда

Drop’pin@EURES

Намерете служители на EURES

Условия на живот и труд в страните от EURES

База данни с работни места на EURES

Услуги на EURES за работодатели

Календар на събитията на EURES

Предстоящи онлайн събития

EURES във Facebook

EURES в Twitter

EURES в LinkedIn