Условия на Живот & Труд: България

Изпълнение

В България са предприети стъпки за осигуряване на качествено стажуване извън рамките на формалното професионално обучение.

Съгласно промени от 2014г. в Кодекса на труда, е въведено сключване на трудов договор за стажуване. Българското законодателство изисква писмен трудов договор, в който се съдържат клаузи относно условията на труд, работно време, почивки, отпуски, осигуряване, предсрочно прекратяване и т.н.

Договорът за стажуване има специфични особености:  продължителността му е между 6 и 12 месеца, което се счита за разумна продължителност и е в съответствие с националните практики; може да се сключи само веднъж за едно лице  и след това, ако работодателят желае да задържи лицето ще трябва да сключи стандартен трудов договор; работата се извършва под надзора и напътствията на наставник с три годишен опит по съответната специалност, което допринася за осигуряване на качествено стажуване.

Използват се европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-конкретно Европейския социален фонд  през програмния период 2021—2027 г. и Инициативата за младежка заетост на ЕС, чрез проект „Младежка заетост+“,  за повишаване на броя и качеството на стажовете, включително посредством ефективни партньорски взаимоотношения с всички заинтересовани страни. 

През м. юли 2014г.(изменена и допълнена през декември 2023 г.) влезе в сила и Наредба за студентски стажове в държавната администрация, с които стажове се цели осигуряване на възможност за придобиване на практически опит, знания и умения, които да допълват теоретичното обучение на студентите. Продължителността на тези стажове е между 5 и 20 работни дни и те са неплатени. Всяка администрация осигурява на стажанта условия за провеждане на стажа, включително работно място и необходимите материални ресурси, а при неприсъственото провеждане на стажа - осъществяването на контакт със стажанта най-малко 2 пъти седмично. Всеки стажант се обучава под ръководството на наставник като се изготвя индивидуален план с конкретни задачи, свързани с професионалното направление, по което той се обучава. В края на стажа студентите получават удостоверение и описание на придобитите умения.

Условия на живот и труд

Трудовият договор за стажуване има същата сила и правно основание като стандартния трудов договор, т.е всички стажанти, наети чрез такъв договор, получават трудово възнаграждение съобразно с минималното възнаграждение за страната; заплащат дължимите осигурителни вноски и данъци и работодателят е длъжен в 3-дневен срок от сключване на договор и в 7-дневен срок от прекратяването му да направи необходимата регистрация и уведомление в Националната агенция за приходите (НАП). Работата по този договор се зачита за трудов стаж.

За провеждане на стаж в държавната администрация се подписва споразумение между студент и ръководителя на съответната администрация. Студентските неплатени стажове в държавната администрация не се зачитат за трудов и осигурителен стаж.

Къде мога да намеря информация за свободни работни места

В България няма една единствена институция, която да е отговорна за организирането на стажове или за събирането на офертите за стажуване на едно място. 

Информация за места за стажуване може да се намери напр.на:

Университетските кариерни центрове: 

- Софийски университет  -  https://career.uni-sofia.bg

- Технически университет- София - https://tu-sofia.bg/university/134 

- Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg

- Икономически университет- Варна - https://ue-varna.bg/bg/p/7928/struktura/universitetski-tsentrove/tsentar-karieri-predpriemachestvo-i-marketing 

- Технически университет- Варна- https://careers.tu-varna.bg

- Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg

- Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg

- Русенски университет  - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

- Великотърновски университет  - https://www.uni-vt.bg/bul/?zid=116

Портала за студентски стажове в държавната администрация, на който се публикуват оферти за неплатените стажове  - http://staj.government.bg.

Частни сайтове с обяви за работа, на които се публикуват и стажантски позиции: 

• www.jobs.bg,
• www.jobtiger.bg,
• www.rabota.bg,
• https://www.karieri.bg

Стажантски позиции се обявяват и на сайтовете на различни компании.

По субсидирани програми – оферти за стажанти могат да бъдат намерени в локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg.

Програмата „Младежка заетост+”, изпълняване от Агенция по заетостта може да бъде видяна тук: https://www.az.government.bg/pages/mladejka-zaetost.

Финансиране и подкрепа

Съгласно българското законодателство стажантите по реда на Кодекса на труда сключват трудов договор и получават трудово възнаграждение.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях стажантски позиции. Информация за стажантските позиции в рамките на субсидирани мерки и програми кандидатите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, на сайта програма „Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г., www.esf.bg или в бюрата по труда.

Условия на живот и труд

Трудовият договор за обучение по време на работа има същата сила и правно основание като нормалния трудов договор, т.е всички служители, наети чрез такъв договор, получават минимум 90% от минималната работна заплата; заплащат дължимите осигурителни вноски и данъци и работодателят е длъжен в 3-дневен срок от сключване на договор и в 7-дневен срок от прекратяването му да направи необходимата регистрация и уведомление в Националната агенция за приходите (НАП). Работата по този договор се зачита за трудов стаж.

Къде мога да намеря информация за свободни работни места

В България няма една единствена институция, която да е отговорна за организирането на стажове или обучение по време на работа. 

Информация за места за стажуване може да се намери напр.на:

Университетските кариерни центрове: 

- Софийски университет -  https://career.uni-sofia.bg

- Технически университет- София - https://tu-sofia.bg/university/134 

- Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ – София - http://iccd.unwe.bg

- Икономически университет- Варна - https://ue-varna.bg/bg/p/7928/struktura/universitetski-tsentrove/tsentar-karieri-predpriemachestvo-i-marketing 

- Технически университет- Варна- https://careers.tu-varna.bg

- Пловдивския университет - https://careers.uni-plovdiv.bg

- Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград - http://career.swu.bg

- Русенски университет - http://www.uni-ruse.bg/Centers/TSKR

- Великотърновски университет  - https://www.uni-vt.bg/bul/?zid=116

Портала за студентски стажове в държавната администрация, на който се публикуват оферти за неплатените стажове  - http://staj.government.bg.

Частни сайтове с обяви за работа, на които се публикуват и стажантски позиции: 

• www.jobs.bg,
• www.jobtiger.bg,
• www.rabota.bg,
• https://www.karieri.bg

Стажантски позиции се обявяват и на сайтовете на различни компании.

По субсидирани програми – оферти за стажанти могат да бъдат намерени в локалните бюра по труда и на страницата на Агенция по заетостта www.az.government.bg.

Програмата „Младежка заетост+”, изпълняване от Агенция по заетостта може да бъде видяна тук: https://www.az.government.bg/pages/mladejka-zaetost.

Финансиране и подкрепа

Съгласно българското законодателство работниците, наети по договори за обучение по време на работа или договор за придобиване на квалификация сключват трудов договор и получават трудово възнаграждение.

Съществуват възможности за работодателите да кандидатстват за субсидиране от държавния бюджет и/или ЕСФ на обявени от тях позиции. Информация за субсидирани мерки и програми кандидатите могат да получат на сайта на Агенция по заетостта www.az.government.bg, на сайта на Програма „Развитие на човешките ресурси”  https://esf.bg/wps/portal/program-hrd/home или в бюрата по труда.

Обучението по време на работа е една от формите за заетост, включени в проект „Младежка заетост”, изпълняван от Агенция по заетостта. Подробности за проекта можете да видите тук: https://www.az.government.bg/pages/mladejka-zaetost.

В България свободно и лесно може да се наеме или купи жилище. Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени и необзаведени жилища. Възможно е да се наеме стая в жилище, в което живеят наемодателите. Най-скъпо е наемането на жилище в София и в някои от другите по-големи градове като Варна, Пловдив и Бургас – цената за наем може да е в пъти по-висока в сравнение с малки населени места. При преглед на интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че медианните  наемни цени на квадратен метър са следните: за гр. София – 9-10 евро/кв.м.; за гр. Варна – 8-9 евро/кв.м., за гр. Пловдив – 8  евро/кв.м., за гр. Бургас –6-7  евро/кв.м.. При наемане на жилище обикновено се сключва договор между наемателя и наемодателя. В повечето от случаите наемателят заплаща в брой или по банкова сметка ежемесечно, на определена дата, договорения наем. Средствата за изразходваната вода, електричество и отопление не се включват в цената на наема и се заплащат регулярно от наемателя. 

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността и наличието или липсата на тежести върху имота. Покупко – продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота. Цените при покупка също варират спрямо населеното място и спрямо местоположението в него – дали жилището се намира в периферна или централна част. При преглед на интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че медианните цени за покупка на кв.м. жилищна площ са следните: 

за гр. София –1550  евро/кв.м.; за гр. Варна – 1650 евро/кв.м., за гр. Пловдив – 1250 евро/кв.м., за гр. Бургас – 1600 евро/кв.м., за гр. Плевен – 1120 евро/кв.м., за гр. Велико Търново – 1170 евро/кв.м., за гр. Благоевград 965 евро/кв.м., за гр. Видин 730 евро/кв.м..

За търсене на жилища могат да се ползват агенции за недвижими имоти, местни и регионални вестници и списания,различни интернет страници, както и социалните медии. При използването на услугите на агенции обикновено се заплаща такса. Конкретни агенции могат да бъдат намери през сайта на Национално сдружение Недвижими имоти.

Линкове:

Във всеки български град има множество държавни начални и средни училища и целодневни детски градини. Посещението на държавните училища е безплатно, както и учебниците за децата до 7 клас. В по-големите градове могат да се намерят и частни училища и градини. В България има и множество университети. По-известни университетски градове са: София, Варна, Благоевград, Пловдив и Велико Търново. 

Министерството на образованието поддържа Регистър за институциите в системата на предучилищното и училищното образование в Република България, достъпен на https://ri.mon.bg/active-institutions Регистърът съдържа информация и контакти за държавни детски градини, държавни и общински училища, частни детски градини и училища, държавните и общински центрове за специална образователна подкрепа; специализирани обслужващи звена, и др.

Можете да намерите подробна информация за университетите в България на сайта на Рейтинговата система на висшите училища в България - https://rsvu.mon.bg/rsvu4/#.

Линкове:

Прилагането на принципа на свободно движение на хора е един от основните стълбове на нашата европейска конструкция и доведе до въвеждането на редица практически правила, за да се гарантира, че гражданите могат да пътуват свободно и лесно до всяка държава — членка на Европейския съюз. Пътуването в целия ЕС със собствен автомобил става с много по-малко затруднения. Европейската комисия определи поредица от общи правила, уреждащи взаимното признаване на свидетелствата за управление на МПС, валидността на автомобилните застраховки и възможността за регистриране на собствения автомобил в приемащата държава.

Вашето свидетелство за управление на МПС в ЕС

ЕС въведе хармонизиран образец на свидетелство и допълнителни минимални изисквания за получаването му. Това би трябвало да спомогне да не се допускат опасни водачи по европейските пътища, без значение къде са положили шофьорския си изпит.

От 19 януари 2013 г. всички свидетелства за управление на МПС, издадени от държавите от ЕС, изглеждат еднакво на вид и като усещане. Те са отпечатани върху пластмасов лист с размера и формата на кредитна карта.

Въведени са хармонизирани административни срокове на валидност на свидетелствата за управление на МПС, които са между 10 и 15 години за мотоциклети и леки автомобили. Това позволява на властите редовно да осъвременяват тези документи с нови елементи за сигурност, които правят по-трудно подправянето им — така хората без шофьорска книжка или тези, на които тя е отнета, по-трудно ще могат да заблудят органите в своята или в друга държава от ЕС.

Новото европейско свидетелство за управление на МПС също така защитава уязвимите участници в пътното движение чрез въвеждане на постепенен достъп за мотоциклети и други двуколесни моторни превозни средства. „Постепенен достъп“ означава, че мотоциклетистите трябва да имат опит с мотоциклет с по-малка мощност преди да могат да карат по-големи машини. Мотопедите също са отделени в самостоятелна категория, наречена AM.

Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС се подава в държавата, в която обичайно или редовно пребивавате. По правило това е държавата, в която живеете поне 185 дни всяка календарна година поради лични или професионални причини.

Ако имате лични/професионални връзки в 2 или повече държави от ЕС, вашето обичайно местопребиваване е там, където имате лични връзки, при условие че се връщате редовно. Не е необходимо да отговаряте на последното условие, ако живеете в държава от ЕС, за да извършвате някаква дейност за определен срок.

Ако отидете в друга държава от ЕС, за да учите в колеж или университет, вашето обичайно местопребиваване не се променя. Но имате право да подадете заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС в приемащата държава, ако можете да докажете, че учите там от поне 6 месеца.

Регистриране на собствен автомобил в приемащата държава

Ако се преместите за постоянно в друга държава от ЕС и вземете колата си, трябва да я регистрирате и да плащате свързаните с нея данъци там.

Няма общи правила на ЕС относно регистрацията на превозни средства и свързаните с тях данъци. В някои държави има правила за освобождаване от такса за регистрацията, когато се премествате с автомобила си от една държава в друга за постоянно.

За да се възползвате от освобождаването, трябва да проверите приложимите срокове и условия в държавата, в която желаете да се преместите.

Проверете правилата и сроковете в националните органи: https://europa.eu/youreurope/citizens/vehicles/registration/registration-abroad/index_bg.htm.

Автомобилно застраховане

Гражданите на ЕС могат да застраховат автомобила си във всяка държава от ЕС, при условие че избраното застрахователно дружество е лицензирано от националния орган на приемащата държава да издава съответните застрахователни полици. Дружество, установено в друга държава членка, има право да продава полица за задължителна гражданска отговорност само ако са изпълнени определени условия. Застраховката е валидна в целия Съюз, независимо къде е настъпила злополуката.

Данъчно облагане

Данъкът върху добавената стойност или ДДС върху моторните превозни средства обикновено се плаща в държавата, в която е закупен автомобилът, въпреки че при определени условия ДДС се плаща в държавата на местоназначение.

Повече информация относно правилата, които се прилагат, когато дадено превозно средство е придобито в една държава — членка на ЕС, и трябва да бъде регистрирано в друга държава — членка на ЕС, може да бъде намерена на следния адрес: https://europa.eu/youreurope/citizens/vehicles/registration/taxes-abroad/index_bg.htm.

Дирекция "Миграция" е национална специализирана структура на Министерство на вътрешните работи за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Гражданите на ЕС могат да пребивават в Република България с валидна лична карта или паспорт до три месеца след влизане в страната, след което трябва да кандидатстват  да получат удостоверение за продължително пребиваване. 

За целта, те трябва да представят набор от документи и да изпълнят следните изисквания, в зависимост от това дали са:

• Работещи или самостоятелно заети лица

• Осигурени или самоосигуряващи се лица 

• Учащи в Република България
• Членове на семейството, които са граждани на ЕС

• Членове на семейството, които НЕ са граждани на ЕС

Постоянно пребиваване: гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които са пребивавали законно в Република България в продължение на пет години,  на основание на непрекъснато удостоверение за продължително пребиваване,  може да получат удостоверение за постоянно пребиваване. За целта, те трябва да представят набор от документи и да изпълнят определени изисквания.

Повече информация е налична на сайта на МВР и може да бъде получена в офис на сектор „Миграция” или на тел: +359 (2) 982 4808, email: migrationmvr [dot] bg (migration[at]mvr[dot]bg).

За да работят в България, гражданите на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария  не се нуждаят от разрешение за работа. 

Линкове:

Значението на прозрачността и взаимното признаване на дипломи е ключово допълнение към свободното движение на работници

Възможността за признаване на квалификациите и компетентностите може да има жизненоважна роля при вземането на решение за започване на работа в друга държава от ЕС. Поради това е необходимо да се разработи европейска система, която да гарантира взаимното признаване на професионалните компетентности в различните държави членки. Само такава система може да гарантира, че липсата на признаване на професионалните квалификации няма да се превърне в пречка за мобилността на работещите в рамките на ЕС.

Основни принципи за признаването на професионалните квалификации в ЕС

Като основен принцип всеки гражданин на ЕС следва да може свободно да упражнява професията си във всяка държава членка. За съжаление прилагането на практика на този принцип често е възпрепятствано от национални изисквания за достъп до определени професии в приемащата държава.

С цел преодоляване на тези различия ЕС създаде система за признаване на професионалните квалификации. В рамките на условията на тази система се прави разграничение между регулираните професии (професии, за които се изискват по закон определени квалификации) и професиите, които не са нормативно регулирани в приемащата държава членка.

Стъпки към прозрачност на квалификациите в Европа

Европейският съюз предприе важни стъпки в изпълнение на целта за постигане на прозрачност на квалификациите в Европа:

• Засилено сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение с намерението да се съчетаят всички инструменти за прозрачност на удостоверенията и дипломите в един-единствен лесен за ползване инструмент. Това включва например европейската автобиография или обучението „Европас“.
• Разработването на конкретни действия в областта на признаването и качеството на професионалното образование и обучение.

Отвъд различията в системите за образование и обучение в ЕС

В системите за образование и обучение в държавите — членки на ЕС, все още се наблюдават значителни различия. Последните разширявания на ЕС с различните образователни традиции в новоприсъединилите се държави допълнително увеличиха многообразието. Това налага необходимостта от създаване на общи правила, за да се гарантира признаването на компетентностите.

За да се преодолеят тези различия в националните квалификационни стандарти, образователни методи и учебни структури, Европейската комисия предложи редица инструменти, насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и признаване на квалификациите както за академични, така и за професионални цели.

1. Европейската квалификационна рамка

Европейската квалификационна рамка е ключов приоритет за Европейската комисия в процеса на признаване на професионалните компетентности. Основната цел на рамката е да се създадат връзки между различните национални квалификационни системи и да се гарантира безпроблемният трансфер и признаване на дипломите.

2. Националните информационни центрове за академично признаване (NARIC)

По инициатива на Европейската комисия през 1984 г. беше създадена мрежа от национални информационни центрове за академично признаване. NARIC предоставят съвети относно академичното признаване на периоди на обучение в чужбина. Разположени във всички държави — членки на ЕС, както и в държавите от Европейското икономическо пространство, NARIC играят жизненоважна роля в процеса на признаване на квалификациите в ЕС.

3. Европейската система за трансфер на кредити (ECTS)

Европейската система за трансфер на кредити има за цел да улесни признаването на периодите на обучение в чужбина. Въведена през 1989 г., тя функционира като описва дадена образователна програма и определя кредити за нейните компоненти. Това е ключово допълнение към силно одобряваната програма за студентска мобилност „Еразъм“.

4. Europass

Европас е инструмент за гарантиране на прозрачността на професионалните умения. Състои се от пет стандартизирани документа

• автобиография,
• редактор на мотивационно писмо,
• приложения към удостоверения,
• приложения към дипломи, и
• документ за мобилност „Европас“.

Системата „Европас“ прави уменията и квалификациите ясно и лесно разбираеми в различните части на Европа. Във всяка държава от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство са създадени национални центрове „Европас“ като основни точки за контакт за хората, които търсят информация за системата „Европас“.

В България минималната възраст за приемане на работа е 16 години. По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение. За лицата под 18 годишна възраст се изисква  медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Трудовите договори могат да се сключват за неопределено време или за определен срок, на пълно или непълно работно време, трудов договор със срок на изпитване до 6 месеца. В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Съществува възможност за сключване на трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа. Пълното работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работата може да е организирана на смени, включително нощни смени. 

По-широко разпространено е наемането на пълно работно време. Обикновено работодателите включват в трудовите договори срок на изпитване (максимум 6 месеца). По време на изпитателния срок наетото лице може да бъде освободено без предизвестие. Независимо за какъв тип работа се наема лицето, сключването на трудов договор в писмена форма е задължително. 

Кодексът на труда регламентира възможността за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за период от 1 ден.

Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение.

Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично, а за лица под 18 години – не повече от 40 часа седмично. Лицата над 18 години могат да работят и повече от 48 часа седмично само ако са изразили изрично писмено съгласие за това, като съгласието се дава на работодателя, с когото работникът е сключил трудов договор за допълнителен труд. 

Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. 

Повече информация за трудовото законодателство може да се намери на сайта на Министерство на труда и социалната политика. Контрол по трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”

Определение за „сезонен работник“ и „сезонна работа“ 

Понятията „сезонен работник“ и „сезонна работа“ са определени в българското законодателство в контекста на влизането и престоя на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност:

• „сезонен работник“ е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България;
• „сезонна работа“ е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.

Тези определения са в съответствие с Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.

Видове трудови договори при сезонна заетост

По отношение на сезонната работа се прилагат общите правила на българския Кодекс на труда, както и минималната месечна заплата и минимална работна заплата на час. 

Сезонните работници могат да бъдат наемани на срочен договор по силата на член 68 от Кодекса на труда, в който се определя периодът на заетост. 

За краткосрочна сезонна работа в селското стопанство се сключват специфичен вид договори съгласно член 114а от Кодекса на труда. Тяхната продължителност е един ден, като те се сключват с един служител за не повече от 90 дни в рамките на една календарна година. Такива договори трябва да съдържат информация за страните по договора, мястото на работата, вида дейност, възнаграждението, датата на изпълнение на работата, продължителността, началото и края на работния ден. Обичайната продължителност на работния ден е 8 часа, но страните могат да се договорят за половин работен ден. Възнаграждението се изплаща пряко на служителя срещу разписка в края на работния ден. Подобни договори се заверяват от Главната инспекция по труда. 

За сключването на такива трудови договори съществува задължителен образец, който може да бъде намерен, както и повече информация на уебсайта на Главната инспекция по труда на: https://www.gli.government.bg/bg/node/ 

Линкове:

Трудовоправните отношения между работодателя и работника в Република България се уреждат задължително чрез сключване на трудов договор. Трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпване на работника или служителя на работа и съдържа данни за мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, дата на сключване и началото на неговото изпълнение, времетраене, размер на основния и на допълнителните платени годишни отпуски, трудово възнаграждение и продължителност на работния ден или седмица. 

В тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключването му до териториалната дирекция на Националната агенция по приходите (НАП) и да представи на работника или служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, както и копие от завереното уведомление до териториалното поделение на НАП. 

Трудовите договори могат да бъдат сключвани за неопределено време или за определен срок (срочен трудов договор). Срочният трудов договор се превръща в договор за неопределено време, ако след изтичане на определения срок работникът продължи да работи 5 или повече дни, без писмено възражение от работодателя и длъжността е свободна. В повечето случаи се предвижда и изпитателен срок, който не може да е повече от 6 месеца.

При всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен най-късно до месец след влизане в сила на изменението да предостави на работника писмена информация за извършените промени. 

Договорите със срок на изпитване могат да бъдат прекратени без предизвестие от страната, в чиято полза е срока в неговите рамките (максимум 6 месеца). Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. След този срок прекратяване на договора може да се извърши само на общите основания.

Безсрочните трудови договори обикновено се прекратяват с едномесечно предизвестие, а срочните с 3 месечно предизвестие, но не повече от остатъка на срока на договора. Без предизвестие трудовите договори могат да се прекратят по взаимно съгласие на страните, или при изтичане срока на договора, при завръщане на заместван работник, при завършване на определената работа и т.н. 

С едномесечно предизвестие работодателят може да освобождава работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При същите условия, но без предизвестие, работещите могат да прекратяват трудовите си правоотношения с работодателя. 

Повече информация за трудовоправните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”.

Линкове:

Съгласно Кодекса на труда бременните жени, кърмачките, служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, майките, които отглеждат дете до 3-годишна възраст, лицата с намалена работоспособност и непълнолетните лица (под 18-годишна възраст) се ползват със специална закрила, включваща и закрила при уволнение.

Бременни жени, кърмачки, майки

Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, да извършват работа, която застрашава сигурността и здравето им. 

Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Лица с намалена работоспособност

Работодателят е длъжен да премести работник/служител, на който е издадено предписание за трудоустрояване, на подходяща работа. В противен случай дължи обезщетение на работника. Работници/служители със загубена работоспособност 50% и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Хора с увреждания

В България не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. Законът за хората с увреждания регламентира областите на подкрепа за хората с увреждания, в т.ч. заетостта като такава област. Агенцията за хората с увреждания функционира като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. 

Непълнолетни лица 

Непълнолетни лица (под 18-годишна възраст) се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Работното време на работниците/служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Те имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

Линкове:

За да се регистрира търговец (физическо или юридическо лице) в България е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на действащия Търговски закон. Понастоящем регистрацията се извършва в Националната агенция по вписванията. 

Дружество с ограничена отговорност (ООД) или еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в България. Минималното изискване за началния капитал по време на регистрацията е 2 лева. Разпространена форма за извършване на търговска дейност е и ЕТ (едноличен търговец), но особеност при тази форма е, че физическото лице – едноличен търговец отговаря и с личното си имущество за задълженията си като ЕТ. 

Разпространена форма на регистрация е и акционерното дружество (АД), като  минималната стойност на капитала е 50 000 лв.

Занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Типични занаяти са изработване на накити, ножарство, часовникарство, гравьорство, ключартсво, каменоделство, шапкарство, фризьорство и др. Регионален регистър на занаятчиите се води от регионални занаятчийски камари, съгласно Закона за занаятите – https://lex.bg/laws/ldoc/2135184905 . Самостоятелно заетите занаятчии следва да се впишат и в регистър БУЛСТАТ.

"Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. 

Упражняващите свободни професии са длъжни да се регистрират в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията и като самоосигуряващо се лице към Националната агенция по приходите (НАП).

От упражняващите свободни професии една част (архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, адвокати и т.н.), следва да се регистрират също и в съответната камара/адвокатска колегия, за да получат пълна правоспособност. 

Особена категория са земеделските производители и тютюнопроизводителите. Те подлежат на регистрация в съответната Общинска служба по земеделие към съответната областна дирекция “Земеделие”. За повече информация посетете интернет страниците на Държавен фонд „Земеделие” и Областните дирекции “Земеделие”.

Линкове:

В България има установена минимална месечна и часова работна заплата, която се определя всяка година от Министерския съвет. От 01.01.2025 г.  година тези стойности са съответно 1077 лв. и 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Определят са също така и минимални осигурителни доходи за всички основни икономически дейности и групи професии. Таблици с размерите на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) за работещите по трудов договор и за самоосигуряващите се може да бъде намерена на страницата на Национален осигурителен институт, секция „За потребителя”, „Информационни материали”. След приспадане на задължителните удръжки от работната заплата се формира така наречения „облагаем доход”, 10% от който се дължи за данък общ доход. При брутна заплата от 2000 лв. (около 1000 евро) например, нетната заплата е около 1550 лв., а общо всички удръжки около 450 лв.

Обикновено трудовото възнаграждение се изплаща месечно, като е възможно това да става и седмично. Характерно е авансовото (при желание на работещия) плащане на част от месечното трудово възнаграждение. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Възрастта на лицето по закон също не определя разлика при заплащането. При полагане на нощен труд се заплаща увеличение на трудовото възнаграждение, което се договаря от страните по трудовото правоотношение, като то не може да бъде по-малко от размерите, определени от Министерския съвет на Република България. При полагане на извънреден труд също се заплаща увеличение, уговорено между работника/ служителя и работодателя, но не по-малко от 50% за извънреден труд през работните дни, 75% за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници в Република България. 

Социалните осигуровки и данъкът върху дохода се удържат месечно от трудовото възнаграждение и се внасят от работодателя в Националната агенция по приходите (НАП). Лицата, упражняващи свободна професия, внасят сами дължимите социални осигуровки и данъци. Връчването на фиш за заплата не е задължително, но всеки работник може да изисква такъв. Фишът показва брутното възнаграждение, направените удръжки и нетната заплата.

Линкове:

В България работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. 

По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, като продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа. Удължаването на работното време не може да е повече от 20 работни дни последователно и не повече от 60 дни през една календарна година. 

Работодателят може също, поради особения характер на работата, да установява ненормиран работен ден за някои длъжности, при които случаи работниците са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. При ненормиран работен ден общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, определена в Кодекса на труда, а именно - 12 часа и 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.

В България работникът и работодателят могат да уговарят работа и за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), но това не е обичайно.

При гъвкаво работно време работодателят определя време за задължително присъствие на работниците и служителите, но часовете извън него могат да се отработят във всеки друг ден от седмицата. Начинът на отчитане на работното време се урежда в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. 

При полагане на нощен труд нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Като нощен се определя трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за  лицата, ненавършили 16 години – от 20.00ч. до 06.00ч.

В рамките на работното си време работникът има право на една или няколко почивки, които не се включват в рамките на работното време. Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

Намалено работно време се установява за:

1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;

2. работници или служители, ненавършили 18 години.

Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. При посоченото намаляване на работното време по ал. 1 и 2 на чл. 137 от Кодекса на труда, не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

Повече информация за работното време може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, “Кодекси и закони”.

Работа от разстояние

Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място.

Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.

Работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние:

1. се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с този кодекс, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието;

2. се определя при спазване на установената с този кодекс междудневна и седмична почивка;

3. съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.

Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние:

1. сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор;

2. ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.

Линкове:

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който е не по-малък от 20 работни дни. По-голям размер може да се уговаря с колективен трудов договор или с трудовия договор между работника и работодателя. Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен законово установеният основен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Позволява се прехвърляне на част от отпуска за следващата година, но работодателят се задължава до средата на годината да осигури използването му. Ако работникът (служителят) постъпва на работа за първи път в живота си, той може да ползва платения си годишен отпуск, след като е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж. Ако трудовият договор бъде прекратен преди работникът да натрупа 4 месеца стаж, той има право да получи обезщетение за полагащите се и неизползвани дни отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя. Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината. Работникът/служителят има право и на неплатен отпуск, независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия си стаж. 

Празничните дни, обявени за неработни в България са: 1 януари (Нова година), 3 март (Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник на Република България), 1 май (Ден на труда и на международната работническа солидарност), 6 май (Гергьовден, Ден на армията и храбростта), 24 май  (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност), 6 септември (Ден на Съединението), 22 септември (Ден на независимостта на България), 1 ноември (Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения), 24 декември (Бъдни вечер), 25 и 26 декември (Рождество Христово, Коледа) и Велики петък, Велика събота и Великден-неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези видове отпуск се разрешават от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника/служителя се изплаща парично обезщетение.

Работничката/служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. След използване на отпуска поради бременност, раждане и осиновяване, майката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Със съгласието на майката този отпуск се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато те работят по трудово правоотношение. 

Отделно от другите видове отпуск, служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се имат право да ползват еднократно и платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.

Има и други видове отпуск като тези за изпълнение на граждански, обществени и други задължения; за синдикални дейци; активна служба в доброволния резерв и др.

Повече информация за видовете отпуски и ползването им може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, “Кодекси и закони”.

Линкове:

Заетостта може да бъде прекратена от работодателя или работника с или без предизвестие. Трудовият договор се прекратява писмено. Заетостта може да бъде прекратена без предизвестие, като най-разпространените случаи са прекратяване по взаимно съгласие на страните, когато трудовият договор е сключен за определена работа - със завършване на определената работа; с изтичане на уговорения срок; със завръщане на замествания на работа; когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме; с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса; със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;  със смъртта на работника или служителя; поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа; е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен и други, определени в Кодекса на труда случаи. 

По-специфичните случаи, в които работникът (служителят) или работодателят могат да прекратят трудовия договор без предизвестие, са описани в Кодекса на труда (КТ). Работникът (служителят), както и работодателят могат да прекратят трудовия договор с писмено предизвестие до съответната страна. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор обикновено е 30 дни, а на срочен трудов договор - 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в следните случаи: при закриване на предприятието; при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при спиране на работа за повече от 15 работни дни; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките;  при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. 

При дисциплинарно уволнение работодателят не дължи предизвестие. Дисциплинарно уволнение може да се наложи при:  три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; системни нарушения на трудовата дисциплина и др. съгласно чл. 190 от Кодекса на труда

Повече информация за трудовоправните отношения може да се намери в Кодекса на труда, публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Документи”, „Кодекси и Закони”.

През 2025 година жените се пенсионират на 62 г. и 4 месеца при поне 36 г. и 8 месеца трудов стаж, а мъжете - на 64 г. и 8 месеца  при 39 г. и 8 месеца трудов стаж.  В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, те придобиват право на пенсия при навършване на 67 г., ако имат поне 15 години осигурителен стаж. 

Освен пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата могат да получават, ако отговарят на посочените в Кодекса за социално осигуряване условия, и пенсии за инвалидност, наследствена пенсия (получавана от децата, преживелият съпруг и родителите) и военно-инвалидна пенсия. Повече информация може да се намери на сайта на Националния осигурителен институт.

Главна инспекция по труда

Изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.  Популярно наричана ГИТ или Инспекцията - тя е второстепенен разпоредител с бюджет, като осъществява своята дейност самостоятелно или във взаимодействие с други органи на държавната администрация и може да си сътрудничи с организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и с други неправителствени организации.

ГИТ има следните основни функции:

- контролира спазването на трудовото законодателство;

- упражнява специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, на законодателството, свързано с изпълнението на  държавната служба, и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със закон;

- дава сведения и технически съвети на работодателите и на  работниците и служителите за най-ефективните методи за спазване на трудовото законодателство и по прилагането на Закона за    насърчаване на заетостта;

- уведомява компетентните органи за установени непълноти и недостатъци в действащото трудово законодателство.

Линкове:

Работниците и служителите имат право свободно да образуват по свой избор синдикални организации, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях. 

Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Представителите на работниците и служителите имат право да бъдат информирани от работодателя, да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси. Представителите на работниците и служителите имат право и на достъп до всички работни места в предприятието или поделението. 

Синдикалните организации могат, в рамките на закона, сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.  

Във всяко предприятие/фирма синдикалната организация може да сключи колективен трудов договор с работодателя. 

За да бъдат национално признати, синдикалните организации трябва да отговарят на определени условия, описани в Кодекса на труда. Ако отговарят на тези условия, признаването им се извършва по тяхно искане от Министерския съвет и е в сила за срок 4 години. За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.  

Към момента най – популярните национално представени синдикални организации са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда „Подкрепа”. 

Линкове:

Уреждането на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, са уредени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица. Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите или между техните представители по свободно определена от тях процедура. Работниците предявяват писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж. Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, без да преустановяват работа. Когато по колективния трудов спор не се постигне споразумение или работодателят не изпълни поети задължения към тях, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения. Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение. Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката. Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час. По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин.

Локаут - След обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да: предотврати или преустанови стачката; осуети удовлетворяването на предявените искания. По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен в описаните в закона изключения.

Линкове:

Република България е парламентарна република, начело на която стои Президент. Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. 

Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години. След консултации с парламентарните групи той възлага на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той оглавява Министерския съвет, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. 

Законодателната власт и парламентарният контрол се осъществяват от Народното събрание, което се избира за срок от четири години. Съдебната власт е независима и се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, административни, военни и районни съдилища. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Полицията е част от изпълнителната власт (Министерство на вътрешните работи) и има поделения в цялата страна.

Линкове:

Съгласно данните на Националния статистически институт тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 3 351 лв. и нараства с 16.6% спрямо същия период на 2023 година, а собщият доход средно на домакинство е 6 693   лв., като основният източник на доход в България е от работна заплата. Други доходи се набавят от самостоятелна заетост, собственост, пенсии, продажби на имущество и др. Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 3 153 лв. и се увеличава с 16.2% спрямо същия период на предходната година. Тримесечният среден общ разход на домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 6 299 лв.От потребителските разходи най-голям дял има разходите за храна и безалкохолни напитки, следвани от разходите за жилища, вода, електроенергия и горива.

Традиционно високи са възнагражденията в IT сектора, при аутсорсинговите компании и при водещите компании в различните браншове.

Условията  и  правилата за  плащането на данъци от физически лица и облагането  на положения  труд  са установени  със  Закона за  данъците  върху доходите  на физическите  лица. Въпросите,  свързани  с данъчното  облагане,  се разглеждат  от  Националната агенция  по приходите.

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице с постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнените интереси се намира в България. Лице с постоянен адрес в България не е местно физическо лице, ако центърът му на жизнени интереси не се намира в страната.

Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници  в  България и  в  чужбина, а чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи, придобити от източници в Република България. Доходите от  труд, полаган на  територията  на България или от услуга, предоставяна в България, се  таксуват като  придобити  от източник в  България. 

От 2008 г. физическите лица в република България се облагат с т.нар. плосък данък от 10% като в определени случаи се ползват данъчни облекчения (напр. при доходи на лица с намалена над 50% работоспособност; при определени видове дарения). Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация. 

Данъкът общ доход (доход от полагане на труд) се удържа от месечната работна заплата и се внася от работодателя. Наетите на трудово правоотношение лица не е необходимо да подават в НАП никакви документи, ако дължат данък само върху доходите си от труд по трудово правоотношение. Ако имат доходи от други източници, те подават в Националната агенция по приходите годишна данъчна декларация. Няма необлагаем минимум, но има нормативно признати разходи, които се приспадат при определяне на данъчната основа.

Доходите от стопанска дейност на едноличните търговци (ЕТ), се облагат с годишна ставка от 15% като се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година за съответния данък. 

На облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане подлежи: печалбата на местните юридически лица; печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията и печалбата от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България. Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, декларират с годишната данъчна декларация дължимите и внесените данъци върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С декларацията те представят и финансов отчет с одитна заверка.

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Данъкът върху добавената стойност в България е със стандартна ставка 20%. С намалена данъчна ставка в размер на 9% се облага настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване, книги, бебешки стоки, а с нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки (напр. доставка по обработка на стоки, доставка, свързана с международен стоков трафик и др.).

Повече информация за данъчната политика може да се намери на сайта на Министерство на финансите.

Линкове:

Цените на някои хранителни продукти, напитки и цигари в България са  сравнително ниски в сравнение с останалите държави – членки на ЕС / ЕИП, което допълнително прави страната удобна и достъпна за живот. 

Ориентировъчните цени на някои основни нехранителни потребителски стоки към януари 2025 г. са както следва: Бензин А95Н – около 2,55 лв. за литър, Дизелово гориво – около 2,58 лв. за литър, Автогаз – около 1,29 лв. (цените са динамични, справка https://bg.fuelo.net/prices/date/2024-03-14?lang=bg ) Електроенергия с две скали  – ок. 0,29  лв. дневна и 0,17 лв. нощна за кВтч (цени за енергия и мрежови услуги с ДДС от 01.01.2025г.), като увеличението спрямо 2024 г. е средно с 8,5% за всимки електроразпределителни дружества. Цената на газта за битови потребители също е със средно увеличение от 8% и е в размер на 157,62 за МВтч.

Цените на облекло и обувки варират в големи граници в зависимост от производителя, качеството и сезон (характерни са сезонни намаления). 

Цените на най-употребяваните в България хранителните продукти са по-ниски от цените в останалите европейски държави, напр. хляб (богато разнообразие от видове и грамаж) - около 1,95 лв. за кг., сирене – м/у 11,00 и 28,00 лв.за кг, кашкавал – м/у 15,00 и 30,00лв. за кг., прясно мляко – м/у 2,50 и 3,99 лв. за л., кисело мляко – около 4,50 лв. за л. Хранителните магазини са отворени ежедневно в различен времеви диапазон, като има и денонощни магазини. Големите вериги хранителни магазини отварят около 7:30 сутринта и някои от тях работят до 22:00.

Линкове:

В България свободно и лесно може да се наеме или купи жилище. Могат да се наемат напълно обзаведени, частично обзаведени и необзаведени жилища. Възможно е да се наеме стая в жилище, в което живеят наемодателите. Най-скъпо е наемането на жилище в София и някои от другите по-големи градове като Варна, Пловдив и Бургас.  Цената за наем може да в пъти по-висока в големите градове сравнение с малки населени места. При преглед на известни частни интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че за двустаен апартамент средните наемни цени са следните: за гр. София – 533  евро; за гр. Варна – 362 евро, за гр. Пловдив – 319 евро, за гр. Бургас – 317 евро. При наемане на жилище обикновено се сключва договор между наемателя и наемодателя. В повечето от случаите наемателят заплаща в брой или по банков път ежемесечно, на определена дата, договорения наем. Средствата за изразходваната вода, електричество и отопление не се включват в цената на наема и се заплащат регулярно от наемателя. 

За покупка на жилище са необходими документи за самоличност на купуващия и на собственика на жилището, както и документи, доказващи собствеността и наличието или липсата на тежести върху имота. Покупко – продажбата се извършва пред нотариус и се вписва по партидата на имота. 

При наемане или покупка на жилище цените варират в големи диапазони в зависимост от населеното място, местоположението на жилището в самото населено място и от състоянието на жилището. При преглед на известни частни интернет страници за недвижими имоти например, може да се види, че за двустаен апартамент средните цени за покупка на кв.м. жилищна площ са следните:

за гр. София – 1758 евро; за гр. Варна – 1323 евро, за гр. Пловдив – 1166 евро, за гр. Бургас – 1249 евро, за гр. Плевен – 902 евро, за гр. Велико Търново – 996 евро, за гр. Благоевград 979 евро, за гр. Видин 528 евро.

За търсене на жилища могат да се ползват агенции за недвижими имоти, местни и регионални вестници и списания и различни интернет страници. 

Линкове:

Здравеопазването в България се организира и ръководи от Министерството на здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) управлява разходването на вноските за здравни дейности. Здравните вноски са задължителни за лицата, работещи по трудово правоотношение или самонаети и се удържат месечно от заплата и се внасят директно от работодателя (за лицата, наети по трудово правоотношение) заедно с другите дължими вноски за социално осигуряване. Самонаетите лица внасят здравните си осигуровки сами.

Осигурените граждани имат право да ползват услугите на медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса. 

Извънболничната медицинска помощ (с изключение на спешната помощ) се осъществява от частни физически или юридически лица, които подписват рамкови договори с НЗОК. Всички здравно осигурени лица избират свой личен лекар (общопрактикуващ лекар), когото посещават при нужда. Ако съответният личен лекар не е специалист, компетентен за лекуването на конкретната болест, той издава на болното лице направление за прием при специалист, работещ с Националната здравноосигурителна каса. При посещението при личния лекар, както и при посещение при специалист, въз основа на издадено от личния лекар направление, се заплаща само потребителска такса в размер на 2,90 лв. За всеки ден престой в болнично заведение се заплащат 5,80 лв., но за не повече от 10 дни годишно. Деца до 18-годишна възраст, бременни, неработещи членове на семейството, военнослужещи и някои други категории лица са освободени от заплащане на тези такси. 

Лицата, които не са осигурени, заплащат, освен потребителската такса, и стойността на оказаната им медицинска помощ. 

В България функционират голям брой частни специализирани кабинети и клиники. При посещение за консултации и/или лечение в тях пациентът заплаща за съответния преглед и/или лечение, независимо дали е здравно осигурен. Повече информация за здравното осигуряване и условията за ползване на здравни услуги в България може да се получи на сайта на Министерство на здравеопазването и на сайта на Националната здравноосигурителна каса.

При необходимост от спешна медицинска помощ се обадете на телефон 112. 

Линкове:

Образователната система в България включва основно, средно и висше образование. Образованието е задължително от 6-годишна до 16-годишна възраст. Задължителното предучилищно образование за 4-годишните влиза в сила от учебната 2023/2024 г, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, а първите обхванати деца са родените през 2019 година. Децата от 10 месеца до 3-годишна възраст могат да посещават детски ясли, а децата от 3 години до 5 години– детски градини /държавни, общински и частни/. От 01.04.2022 г. отпадат таксите за публичните детски ясли и детски градини,  Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето. Подготвителни групи има към детските градини или подготвителни класове в училище. 

Училищното образование според степента си е основно и средно, а според съдържанието - общо и професионално. Основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VII клас включително. Свидетелство за основно образование се получава след завършен VII клас и дава право за продължаване на образованието. Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити и се удостоверява с диплома, която дава право за продължаване на образованието. Знанията и уменията на учениците се оценяват по шестобалната система.

Обучение за придобиване на висше образование се организира след завършено средно образование. Висшите училища в България са държавни и частни. Те биват университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Приемането на студенти във висшите училища се извършва след полагане на конкурсен изпит. Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет и се внасят на равни вноски. 

Училищното образование в България е безплатно за ученици в задължителна училищна възраст, които са деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, държавите по договора за Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България. 

Повече информация е достъпна на сайта на Министерството на образованието и науката. 

Линкове:

В България, както и във всички други европейски страни има разнообразни условия за културен и социален живот. В свободното си време българите често посещават заведения, в които се предлагат  храна и напитки. Много от българските продукти и ястия са известни по света. Българската кухня и напитки имат свои почитатели и сред най-изисканите гастрономи и дегустатори. Широка популярност в света има българското кисело мляко и вино. Повечето традиционни български ястия са свързани с мит, вярване или обред, което ги прави екзотични и неповторими.

Ако живеете в България, разбира се може да отдадете свободното си време на четене на книги, ходене на дискотеки или концерти, на кино, театър, опера, балет или изложби, пътешествия в страната /има доста интересни природни забележителности/, посещаване на спортни състезания, спортуване. В страната има много исторически музеи, читалища, културни домове и библиотеки. Театри има в по-големите градове. Малка част от тях са държавни, повечето са общински, нараства броя и на частните трупи. Има куклени театри, опери и оперети, балетни театри и трупи, театри на пантомимата, кафе-театри, вариетета, нощни и музикални клубове. Във всеки град има поне един стадион, множество спортни площадки, тенис кортове и зали за спортуване и фитнес. 

На територията на страната може да се слушат множество радиостанции и да се гледат национално разпространявани и множество кабелни и сателитни телевизионни канали.

България е страна с богато културно наследство. Голям брой културни паметници са защитени от ЮНЕСКО – Рилски манастир, Свещарска гробница, Казанлъшка гробница, Боянската църква в гр. София, Ивановски скални църкви край гр. Русе, исторически резерват в гр. Несебър, резерват „Мадара”. В списъка на ЮНЕСКО са включени и национални паркове „Централен Балкан” и „Пирин” и биосферен резерват „Сребърна”.

С разнообразната си и невероятно красива природа страната предлага и прекрасни условия за туризъм и отдих в добре познатите планински и морски курорти. Все по-популярни и достъпни стават спортове като голфът, скалното катерене, безмоторното летене, гребане, яздене и др. 

Тютюнопушенето на закрити обществени места е напълно забранено. 

Линкове:

Раждане

Всяко новородено дете получава Удостоверение за раждане, в което се вписва и Единен граждански номер. Същото се издава на територията на населеното място, където е родено детето, като се изискват документите за самоличност на двамата родители.

Брак
В България за законен се признава сключен граждански брак. Същият се сключва по взаимно съгласие на мъжа и жената, дадено лично пред длъжностното лице. Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, а по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. 

Желаещите да встъпят в граждански брак трябва да заявят това в общината преди датата на сключване на брака. Необходимите документи за встъпване в брак са: документи за самоличност, декларация за това, че не съществуват пречки за сключване на брак и медицинско свидетелство. За сключване на брака са необходими двама свидетели, които да потвърдят, че бъдещите младоженци сключват брак по собствено желание.

Смърт
Смъртта се потвърждава писмено от лекар, който издава смъртен акт. Когато смъртта е настъпила при неизяснени обстоятелства, се уведомява полицията и е възможно извършване на аутопсия.